Да пием за богатите мъже,
за тъжните жени да пием също.
Те стискат във ръцете си въже,
да имитират смях им е присъщо.
Да пием за привидната любов,
тя също има чар, тъга и сила.
Дори за нея всеки е готов и
жена за малко нежност би убила.
Да пием за страха, че сме сами,
да пием за големите си грешки.
Грешим, но всяка грешка отстрани
изглежда като битка между пешки
Царицата е някъде на бал,
а царят с друга страстно се целува.
Животът ни е само карнавали
в него пешките не съществуват.
Добромир Банев
Блог за любовна поезия. Най-красивата любовна поезия
ОтговорИзтриванеИх, че весело стихче
ОтговорИзтриване