СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Всеки следващ сезон ще е пролет.

Между нас не допускам мъгли.

Снегове, дъждове - да си ходят!

Само слънцето тук да стои.

НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал…познайте какво?

- Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвън поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

Джани Родари

ОБИЧАШ ЛИ Я...

Не ме сравнявай с другата жена!

В сърцето ми недей събужда ревност.

Не си готов, любими, за война.

(Войните ги печеля много лесно.)

Аз няма да допусна между нас

да броди нощем сянката ѝ бледа.

Или ще съм единствената аз,

или ще си потърся с друг късмета.

Обичай мен. А нея забрави.

За трети в тази връзка няма място.

Погледнеш ли я пак, веднъж дори,

аз слагам край. Това да ти е ясно!

Не съм утеха. Няма и да съм.

Не мога да съм сляпата съпруга.

Тя винаги ще бъде като трън

в очите ми. А аз съм страшно луда!

И някой ден със поглед причернял

и теб, и нея мога да убия!

За мен дори недей да ти е жал.

Обичаш ли я - тръгвай си! Спаси я.

Васка Мадарова

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Не те родих отмяна да ми бъдеш

(напук на всички бабини заръки).

Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.

Ще имаш свои радости и мъки.

Ти няма да повториш мойта есен

и мойто лято няма да те блазни.

(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,

надежди са лъжливи и напразни.)

Не мога да те скрия във дланта си -

там винаги уютно да те пазя.

Така ще пропилееш младостта си,

а аз за цял живот ще се намразя.

Та ти си птица! Как ще те задържам?!

Единствено крила ще ти предложа.

Със тях понякога да се завръщаш,

за да изваждам от гърба ти ножа…

Васка Мадарова

ПОВИКАЙ МЕ ОБРАТНО

Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли..?

Не казвай, че са хубави очите ми,
или че съм добра любовница.
Аз зная слабостта си, зная силата ...
Искам с Истина да те запомня.

Ако не мога да ти давам щастие,
недей да ми звъниш за среща.
Жените са отляво и отдясно ...
И мен 'случайно' си ме срещнал.

Не искам да ме храниш с мили думи.
Аз гладна няма да остана.
Ако не можеш... просто ме целувай.
Целувай тихичко... до пладне.

След туй сама ще си отида.
Ще те оставя да си спинкаш сладко.
И ако в "истината" видиш Мойто име.
Повикай ме ... обратно.

Петя Ходжева

ХАРЕСВАМ НЕПРОЗРАЧНИТЕ МЪЖЕ

Харесвам непрозрачните мъже.
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице.
Със сърце, което девет порти крият...

Мъжете - войни, с поглед на орли.
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров със сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По-грубите, по-дивите мъже.
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде.
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже.
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
от обич... та за друг да не остане...

Гергана Иванова

ЗА ТВОЕ ДОБРО

Недей да ме бъркаш с жените,

с които си бил досега.

Аз нося сърце във гърдите,

което презира страха.

Което лъжа не прощава,

което съвсем не търпи,

любов и добро да раздава,

в замяна - да пие сълзи.

Аз няма и тихо, и кротко

пред тебе да свеждам глава.

Не съм от наивните котки,

които ще милваш с ръка,

когато така ти изнася,

а щом ти омръзне - със крак

ще сриташ под някоя маса.

Не си и помисляй по мрак,

почерпен със трета ракия,

пред мене да сваляш звезди,

а денем от тоз куражлия

да няма ни стон, ни следи.

Недей да ме бъркаш с жените,

които на пръсти въртиш.

Пред мен не минават лъжите.

Излъжеш ли, скъпи - гориш!

Недей да ме бъркаш, че мога

да стана и зла, и проклета.

Тогава, обзет от тревога,

ще бягаш на друга планета.

Васка Мадарова

ЕДИН БУКЕТ ОТ НЕЖНИ ТУБЕРОЗИ...

Един букет от нежни туберози

За моите осемнадесет лета

Поднесе ми баща ми вместо рози,

А в очите му видях сълза.

И май че се опитах да заплача

Нещо в мен потрепна, загорча

Макар да бях от мъничка юначе,

А на осемнадесет да бях жена!

Както тогава струват триста рози

Пред бащините подарени слънчица

Пред вас залагам хиляди залози,

Че туберозите са малки сърчица,

И в тях е обич бащина събрана.

Но защо си мисля, че в света

На баща ми обичта е най-голям

Към неговата малка дъщеря.

Елиана Василева

ЕДИН БУКЕТ НЕПОДАРЕНИ РОЗИ...

В дните си дамгосани с разпятия,

Приковани с клетви и угрози

Зърнах две разтворени обятия

Към букет неподарени рози.

Изпървом не повярвах на очите:

Момичето бе мойта дъщеря!

Преглътнах с мъка буцата в гърдите

И после тайничко изтрих сълза.

Осемнадесетгодишна моя,

В делници с пространства и осмози

Така ни е зашеметил пороят –

Празници празнуваме без рози.

Та... още чакаш стръкчета зелени,

Но в този оскотял машинен век

Сред воя на финансови хиени

Ти остани си все така човек.

Дори да ти откъсна туберози

С окървавена от бодлите длан

Помни от мен: така миришат рози

В букета бащин недоизмечтан.

Благой Василев

УРОК ПО ПАДАНЕ...

Ако паднеш по гръб, да речем,

по корем, да речем, по корем…

И дори да речем по глава,

ще речем: „Че какво от това!“

Ще избие навънка цицина.

Но нали сме с добра медицина —

ще ти мине завчас! Ще ти мине съвсем.

Слагаш пласт лейкопласт

или пласт от мехлем и минава съвсем!

Но не падай по дух! Не по дух!

Ако паднеш по дух, вече „тюх!“

Няма външна цицина тогава,

но цицина отвътре остава.

А щом имаш отвътре цицина,

не помага тогаз медицина.

Не помага тогаз, не помага съвсем

нито пласт лейкопласт, нито пласт от мехлем.

Не минава съвсем.

Та не падай по дух!

Чу ли?

- Чух !

Марко Ганчев

ТОЙ МЕ ОБИЧА, ДА ЗНАЕТЕ...

Той ме обича, да знаете!

Не че съм нещо Особено.

Но ме Сънува. И ме Мечтае.

Точно каквато съм - Безподобие.

Той ме обича. Наистински!!!

И ми помага да дишам.

В нощите измисля ми приказки,

а през деня ми ги пише.

После се сбъдваме - двамата.

Не че е нещо нечувано.

Просто му кацнах на рамото

и започнах да Съществувам.

А пък той ме обича. И толкова!

Повече даже - не искам.

Вече не вярвам във болката.

Той ме рисува усмихната...

И ме обича. В безкрайности.

Даже до необятност.

Много прилича на щастие...

Само, че - безвъзвратно.

Мира Дойчинова-irini

ОБИЧАЛ ЛИ СИ НЯКОГА ЖЕНА...

Обичал ли си някога жена,

така, че хляб и глътка да забравиш?

Да те боли проклетата душа,

да я изтръгнеш - за да се избавиш!

Обичал ли си някога жена,

която влиза във потока да се къпе?

И по прилепналата риза, по плътта,

като вода - по нея да се стичаш!

Обичал ли си някога жена,

която в прегръдките на друг се вплита?

При всяка ласка между тях,

отново и отново да умираш!

Обичал ли си някога жена?

Един път може да е само.

Не си живял напразно на света.

Поне си се научил и да страдаш.

Милко Раев

МАНТРА

Трябва да съм силна, силна, силна.

Не за трима, Боже, а за десет.

Трябва светлината да ми стигне –

та да видя пилците на есен...

Трябва мама да не се тревожи.

И синът ми да не е виновен.

Трябва след милувката на ножа

да остане естетичен спомен.

Трябва да съм ангелски красива,

та любимият да осъзнае,

че в мига, във който си отивам –

просто правя крачката към Рая...

Трябва най-добрия си приятел

за добро момиче да оженя.

Та в мига, във който ме изпрати,

да е влюбен и щастлив и... верен.

Трябва да прилича на поема

моето напускане на всичко.

Но животът взема, взема, взема...

Някой друг да го чете на срич – ки ...

Кремена Кондова

ПРИЯТЕЛЮ...

Загубиш ли голямата любов,

изчезне ли мечтата ти голяма,

препъне ли те делникът суров

във камъка на нечия измама,

засипе ли те тъмен водопад

от хорска злоба, завист и ненавист,

почувстваш ли се сам на този свят,

не се предавай ти, не се предавай !

Животът е вълшебно колело.

И всеки край е негово начало.

Във злия лабиринт на всяко зло

за вярващия свети нишка бяла.

За вчерашното слънце не жали!

Тръгни по нишката през тъмнината.

Ще падаш, ще грешиш, ще те боли.

Но вярваш ли, ще стигнеш светлината!

Надежда Захариева