ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

 

Ти за мен бе тайнствена врата,

тайнствен ключ аз исках да намеря,

който да отваря в любовта

най-добре залостените двери.

Като принц от приказките сам

търсих в пещерата великана,

ключ да ми даде от твоя храм,

но заключен храмът си остана.

Но нима вълшебства трябват тук ?

Като стар крадец, като разбойник

най-накрай заблъсках с юмрук,

но вратата се затегна двойно.

Ти за мен бе тайнствена врата,

сложих върху бравата ръката

като във просъница разбрах,

че била отключена вратата...

Не, не била тъй вълшебна тя

окована с катинари тежки,

чакала човешката врата,

да я стоплят дланите човешки.

 

 

Дамян Дамянов

НИЙ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ МНОГО ЖЕНИ

Ний може да имаме много жени,

но една ще бъде от начало

до края ни:

тази, която не ще ни вини,

когато от чужда любов сме замаяни.

Ний може да имаме много жени,

но една ще бди над живота ни:

Тази, която ще каже: - Стани! –

ако клекнем, когато се целят в челото ни.

Ний може да имаме много жени,

но една ще ни обича истински:

тази, която ще ни измени,

щом превърнем в пари мечтите си.

Стефан Цанев

НЕДЕЙ РАЗПЛАКВА НИКОГА ЖЕНА!

Недей разплаква никога жена!

Че, казват Господ й брои сълзите..

Ти обич дай й. Нежна при това.

И тя ще ти осмисли дните...

Недей разплаква никога жена,

че те самите мили са създания..

Макар, понякога да бъдат за беля

или причината за нашите страдания.

Недей разплаква никога жена!

Красиво цвете просто подари й.

И винаги с усмивка на уста,

грешките й нейни ти прости й.

Недей разплаква никога жена!

Люби я с трепет, страст и нежност!

Шепни й влюбените си слова.

И тя ще бъде твоя цяла вечност.

Недей разплаква никога жена!

Че, казват Господ й брои сълзите..

Посрещай я с усмивка в утринта,

а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Дървото шушне през прозореца,

разказва ми за лека нощ

любима приказна история.

И нищо, че денят ми беше лош,

и нищо, че сега съм каталясала

и уморените нозе "бръмчат"...

Край лампата ми (неугасваща)

две мършави мухи кръжат...

Дървото шушне... Като се събудя

ще угоя досадните мухи

и пак ще хукна като луда

през натрошените си дни

ТОЛКОВА СЪМ...

Тъжна съм... Помолих вятъра

да напише, вместо мене, стих.

Шепне той в косите ти, Читателю,

това, което аз му доверих...

Огорчена съм... Затова живея

в края на Вселената... Сама...

Дали някога ще свикна с Нея?

С връхлетялата ме самота...

Влюбена съм... В детските фантазии -

сламки за потъващи души...

Толкова съм горда - чак се мразя!

И от гордост страшно МЕ БОЛИ...

ТВОЕТО ЩАСТИЕ

Как да ти кажа. Всичко е свързано.

Щом ме обидиш, ще се разплача.

Щом ти простя, ще се завърна.

Свърши ли слънцето – пада здрачът...

Щом ме прегърнеш, ще се засмея.

Щом се разсърдя, ще ме преследваш.

С мойта целувка – ще оживееш.

Обичтта става вечна, щом е последна...

Общи пътеки на възел се връзват.

После изобщо не се разделят.

В този Живот всичко е свързано.

Два остри камъка брашно не мелят...

И затова сме безкрайно различни.

Аз и ти. Точно колкото толкова.

Как да ти кажа, че те обичам,

щом ще е свързано с реална болка...

Нека! Какво като има болене.

То пък ще води до нещо прекрасно.

В онзи миг, в който се вгледаш във мене,

аз се превръщам в твоето щастие.

Мира Дойчинова - irini

АЗ СЪМ ОБЪРКАН ЧОВЕК

Аз съм сбъркан човек, запомни го.

Съвсем наопаки и напук живея.

Купувам вместо мебели - книги.

Вятър на бяла кобила ме вее.

Не обличам вечерни рокли.

През зимата ходя без шал и шапка.

Не нося чадър и направо през локвите

с най-новите си обувки шляпам.

Не се подпирам на чуждо име.

Нямам доверие в самолетите.

Стиховете ми са с неточни рими.

И студено си пия кафето.

Не съм в крак нито с модата, нито с другите.

Със себе си, че съм в крак, е главното.

И нищо чудно, както е тръгнало -

вместо дяволите

да ме вземат ангелите.

Маргарита Петкова

МЪЖКО МОМИЧЕ

Не ща да съм мъжко момиче 

и никак не се шегувам.

Просто искам да бъда обичана!

И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,

че нямам проблеми и нужди,

когато се чувствам бозаво,

когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!

Поднасям сърце на тепсия!

С любов подир тебе все тичам.

По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано

и ще те обичам до края

с душата си непокътната.

Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари

БЕЗСЛОВЕСНО

Ето, така се случва. Невъздържано.

Когато стихнат мислите покорно,

сърцето хуква сякаш е отвързано –

по сто пъти наглед безотговорно...

Че даже и отгоре. За капак.

Така се случва. Много ли е грешно?

Знам, себе си да лъжа – няма как.

Пък теб да лъжа – ще излезе смешно...

Безсмислено, безкрайно, безпричинно.

Безсрочно. Безкомпромисно дори.

И безсловесно, колкото обичане,

което всъщност само се мълчи...

Така се случва. Ужким неочаквано.

А чакали сме точно цял Живот.

Да се усмихнем през душите си разплакани,

и да се превърнем целите в любов.

Мира Дойчинова - irini

10 УРОКА ЗА НАУЧАВАНЕ

Първи: Да следвам сърцето си.

Втори: Да нямам очаквания.

Трети: Да вярвам във себе си.

Четвърти: Да бъда различна.

Пети: Живота да пазя.

Шести урок: Да обичам,

дори когато ме мразят.

Седми: Да се усмихвам.

(Нищо, че пак ми се плаче.)

Осми урок: Да притихвам.

Няма спешни задачи.

Девети: Да се харесвам,

защото съм с нещо красива.

Десети урок: (Много лесен):

Просто да съм щастлива.

Мира Дойчинова - irini

ТОЧНИ КООРДИНАТИ

Много е лесно да ме откриеш.

Няма как да пропуснеш щастие.

Аз съм като тайна магия,

оставена на видно място.

Имам конкретни характеристики

и най-ясните параметри:

Живея като измислица,

и го раздавам пет за четири.

Сутрин си налягам парцалите,

а вечер си гледам в паничката.

Подозрителна съм към идеалните.

Обичам всички.

А пък тебе – най-много.

Имам склонност към стръмното.

Откривам се лесно. Като огъня.

Много е просто. Светя в тъмното.

Мира Дойчинова – irini