ПРИТЧИ

АКО УТРЕ СЪДИШ НЯКОЙ, СПОМНИ СИ ЗА ТОВА...

Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:


- Татко, виж, дърветата се движат назад!
Бащата само се усмихнал. В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж. След малко младежът отново се оживил.
- Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!
- Да, сине... – ласкаво се усмихнал бащата.
Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена. След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. Обзет от неописуема радост извикал:
- Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?
Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:
- Може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.
- Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда... - тихо отговорил възрастният мъж.