Така е, мили мой. Така е -
вълчицата до вълк ще тича.
Не може с куче да играе,
Да бяга с него не е лесно,
свободно, лае неспокойно,
ръмжи и хапе твърде често,
завързано скимти покорно.
В природата не стават грешки,
инстинктът определя чувства.
Вълчица - с куче, ще е смешно
и воят ù ще е напусто -
щом кръглата луна повика
страстта ù, мами я
простора,
а силно я души каишка...
Затвор тогава става двора.
Сега ме остави на мира,
съдбите ни не се пресичат.
Нагонът сходните събира -
вълчицата до вълк ще тича.
Ани Виделова
Няма коментари:
Публикуване на коментар