ОТ ОБИЧ МОГА ДА ТЕ МРАЗЯ

Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на коленe сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.
Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.


Евтим Евтимов

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ ИСКРЕНО...

Благодаря ти,

че ме мразиш искрено,

че хвърляш всички спомени

зад борда.

Омразата създава независимост,

а любовта - заробва.

Сега от мен

внезапно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги...

Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,

аз чувам звън

на паднали вериги.

Сега живея леко и естествено -

встрани

от твоите прищевки странни.

И пак отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата сравнявам

със възкръсване,

със музика на Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето отсъствие,

щях да повярвам,

че съм в ... рая! 

Георги Константинов 

ПРИЛИЧА НА ЛЮБОВ. НО Е ПРИСЪДА

Прекрасно зная, как ще ме боли.

Познавам тази болка съвършено.

Познавам всичките й тънички игли.

Нали от тях съм цялата във белези.

Да, знам, че ще плача. Много.

И ще осъмвам тихо, незаспивала.

И пак ще ме изгаря онзи огън -

на самота. На липса. На безсилие.

И пак ще съм и нечия, и ничия.

(Отвикнала съм някак да съм друга.

Аз съм обичаща. Не ставам за обичане.)

Прилича на любов. Но е присъда.

Caribiana