В живота неведнъж умирах,
изправях се отново в пепелта.
Предателства в приятелства намирах,
Дали спечелих всички битки?
Дали изгубените преживях?
Дали достатъчно от себе си раздадох?
Не знам, но знам че... оцелях.
Понякога към слънцето поглеждам,
с очите на пораснало дете.
А в мен живее тихата надежда
животът ми не бе напразен...! НЕ !
Красимира Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар