Обичам да се смея от душа,
започвам още сутрин за закуска.
Разцепвам тази нощна тишина
Забравя ли я, става пуст денят,
тъгата все нахалства да се върне.
Червен картон й дадох и се смях,
опитва се през щорите да зърне,
дали съм със Усмивка на уста
(и ако съм- заминава бързо, бързо).
Забравила ли съм, се муши тихо тя
и иска изведнъж да ме прегърне.
За туй когато стана сутрин аз,
Усмивката си търся във душата.
Тя там ли е - пристига Любовта
и пее ми пак песничка позната.
И слънчево е, цветно, с нов живот
деня започва и прекрасен става.
Сега в света си ти на ход,
а аз Усмивка и Любов ти давам
Десислава Церовска (Звезда Христова)
Няма коментари:
Публикуване на коментар