Един букет от нежни туберози
За моите осемнадесет лета
Поднесе ми баща ми вместо рози,
А в очите му видях сълза.
И май че се опитах да заплача
Нещо в мен потрепна, загорча
Макар да бях от мъничка юначе,
А на осемнадесет да бях жена!
Както тогава струват триста рози
Пред бащините подарени слънчица
Пред вас залагам хиляди залози,
Че туберозите са малки сърчица,
И в тях е обич бащина събрана.
Но защо си мисля, че в света
На баща ми обичта е най-голям
Към неговата малка дъщеря.
Елиана Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар