Прекрасно зная, как ще ме боли.
Познавам тази болка съвършено.
Познавам всичките й тънички игли.
Нали от тях съм цялата във белези.
Да, знам, че ще плача. Много.
И ще осъмвам тихо, незаспивала.
И пак ще ме изгаря онзи огън -
на самота. На липса. На безсилие.
И пак ще съм и нечия, и ничия.
(Отвикнала съм някак да съм друга.
Аз съм обичаща. Не ставам за обичане.)
Прилича на любов. Но е присъда.
Caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар