Ето, така се случва. Невъздържано.
Когато стихнат мислите покорно,
сърцето хуква сякаш е отвързано –
по сто пъти наглед безотговорно...
Че даже и отгоре. За капак.
Така се случва. Много ли е грешно?
Знам, себе си да лъжа – няма как.
Пък теб да лъжа – ще излезе смешно...
Безсмислено, безкрайно, безпричинно.
Безсрочно. Безкомпромисно дори.
И безсловесно, колкото обичане,
което всъщност само се мълчи...
Така се случва. Ужким неочаквано.
А чакали сме точно цял Живот.
Да се усмихнем през душите си разплакани,
и да се превърнем целите в любов.
Мира Дойчинова - irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар